Бъдете ориентиране към постигане на резултати и истината за съпричастност
Хората имат вродена склонност да бъдат част от група, което, в повечето случаи, преминава отвъд основната идея да бъдеш част от нея, създава силно чувство за съпричастност и води до проблеми. Ние губим повече отколкото печелим в съпричастността си. Ние може да станем по-големи професионалисти и ефективни експерти, ако не органичаваме нашата индентичност и съпричастност с дадени групи.
Пример: Agile срещу Waterfall
Група от силно мотивирани хора, които били достатъчно смели да опитат да адаптивни подходи при в ИТ разработки, във времената, когато догмата била да се използват стандартните предсказуеми методи, се събрали и кръстили този метод Agile. Това би било страхотна инициатива, да не се ограничава избора в рамките на необходимото. Въпреки, че има много ентусиазирани и ориентирани към постигането на резултати хора в Agile общността, то все още има членове, които издигат Agile в култ и считат останалите за врагове. Това води до различни проблеми:
- Не им позволява да научат нищо ново извън тяхната организация
- Обезкуражава външни хора да научат нещо за тях
- Превръща съпричастността към групата в нешо по-важно от реалната цел, което пречи да се разбере и осъзнае същносттна на Agile
Този проблем може да бъде значително намален, и дори разрешен, ако Agile не бъде използван единствено като етикет означаващ определен подход за разработка, а, по-скоро, като общност от хора, които считат себе си за създатели и лидери използващи Agile като средство за постигане на целите си, а не идентифицайраки се с него.
За истинския професионалист, войната Agile срещу Waterfall не същестува.
Пример: PRINCE2® vs. PMBOK®
Има много професионалисти в oбщността, които се асоциират или с Prince 2 или с PMBOK® методологията (обикновено, заради тяхното географско разположение) и съответно не са запознати с другия метод. Всеки от нас може да има предпочетания, но да не се индефицира с тях. По-важно е да се запознаем с другите методологии, за да разширим кръгозора и избора си от ресурси.
Истинският професионалист е отворен към всички идеи, търси ги, изучава ги, и ги използва, когато е необходимо без предрасъдъци и чувство за съпричастност.
Пример: Непрекъснато обучение
Съпричастността задоволява усещането на човека за принаджленост към дадена група и не го подтиква да учи, а понякога и го обезкуражава от страх да не бъде вече част от групата. Когато си свободен човек, експерт без принадлежност към дадена група, ти имаш нужда да запълваш недостатъците на дадената група със знания: с непрекъснато обучение.
Това, в което вярваме днес, не е истината. Това е само най-доброто ни възприятие и разбиране на нещата към момента, което трябва да развием за напред. Има нещо объркано, ако нечий идеи са съвсем същите, както са били преди няколко години. Дори с ПУПП: ако се върнем след няколко години назад и забележем, че принципите съвсем същите, трябва да бъдем мнителни.
Пример: Отвореност
Когато възразявате, постарайте се възражението ви да е насочено към идеята на човека, а не към самия него. Това спомага за избягването на напрежение. От друга страна, когато някой ви възразява, не го възприемайте като война, а като дискуия на идеята ви и отстането отворен (позитивен). Недейте да слушате, за да отговорите, а слушайте, за да разберете и работете с другия човек да доразвиете идеята.
Въпреки, че някои хора могат съзнателно да ви нападнат лично, вместо да обсъдят идеята ви. В такъв случай, преди да продължите, помогнете им да се концентрират върху идеята вместо върху вас и поддържайте фокуса по време на целия разговор.